Българските манастири са сред най-големите исторически и културни богатства на страната. Разположени на труднодостъпни места или в планински масиви, те винаги са заобиколени от невероятна природа. С манастирите са свързани както много легенди, така и множество важни събития от българската история, а в повечето от тях се пазят безценни религиозни и исторически реликви. Тук ще ви разкажем кои манастири може да посетите, ако се намирате в района на Габрово:
Соколски манастир
Най-близкият манастир до Габрово е Соколският манастир „Успение
Богородично“. Действащият девически манастир е основан през 1833 г. от
архиепископ Йосиф Соколски. Намира се само на 4 километра от най-голяма
атракция на региона- Етнографския музей на открито "Етър", което го прави почти
задължителна дестинация за туристите, дошли до музея. До самият манастир се
стига с кола или автобус, а за по-енергичните има и белязани горски
пътеки. Пред манастира има голяма поляна, перфектна и предпочитана за пикници и
излети под слънцето.
Основната църка е построена през 1834 г., когато само година
след откриването на манастира хора от околните села помагат за построяването на
голям каменен храм на мястото на дървена църква. Църквата е еднокорабна,
едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор - забележителен
паметник на българската възрожденска архитектура.
През възраждането е открито килийно училище, в което Неофит
Бозвели е бил учител. Благодарение на активното участие на Соколския манастир
в националноосвободителните борби, в него се пази малка музейна експозиция от
реликви. Капитан Дядо Никола посещава манастира през 1856 г. с намерение да
го превърне в център на въстанието. По време на Априлското въстание в манастира
е сформирана четата на Цанко Дюстабанов, а Васил Левски е намерил убежище там.
През войната е служил и за лазарет на руски войници.
В центъра на просторния манастирски двор се намира и работи кръгла
белокаменна чешма с осем чучура, построена от прословутия майстор Колю Фичето.
Предполага се, че той е построил и една стена и костницата до църквата.
Манастирът предлага и настаняване на гости.
Дряновски манастир
Дряновският манастир е сред центровете на българската религия още
от основаването му през 12 век. Вековете бурна история го правят много
интересна дестинация за поклонници и туристи.
Манастирът се намира на 6 км от Дряново по пътя за Габрово.
Първият манастир е бил на около 2 км от сегашното си място и е основан по
времето на цар Калоян. В края на 14 век е разрушен от настъпващите османци.
Възстановен е 2 века по-късно на другия бряг на реката, но след време го спохожда същата съдба.
На мястото, на което съществува и в момента, манастирът „Свети
Архангел Михаил“ е построен в края на 17 век. В манастира имало огромна библиотека, което го
превръща в един от най-големите книжовни центрове по време на Възраждането.
Разбойници обаче опожаряват манастира за трети път, за да бъде възстановен
отново.
Както и Соколският
манастир, Дряновският манастир има ключова роля в народоосвободителните борби, целящи освобождението на България от османско владичество. В манастира се намирала една от главните
квартири на БЦРК в Търново и в него често пребивавали Васил Левски и Георги
Измирлиев. По време на Априлското въстание четите на Бачо Киро и поп Харитон се
отбраняват от османското нападение в продължение на 9 дни преди да бъдат
разгромени. Турците отново изгарят манастира, но скоро след това е възстановен.
Днес в музея към „Свети Архангел Михаил“ се намира експозицията „Археология
и Възраждане”. Тя съдържа експонати от древността до днес, като основно
място е отделено на Априлското въстание.
В близост до манастира има и места за отдих, заведения, както и щандове със сувенири. Той е и отправна точка към някои други забележителности. Съвсем наблизо са дряновският водопад, пещерата „Бачо Киро“ и началото на няколко екопътеки.
Батошевски манастир
Батошевският манастир „Успение Богородично” се намира на около 20
км от Севлиево и на 25 км от Габрово. Според каменна плоча манастирът е основан
по времето на цар Михаил ІI Асен (управлявал 1246 – 1256 г.). След падането на
България под османско владичество, манастирът е разрушен и изоставен. Монахът
Исай се заселва в близост до останките от манастира в началото на 19 век, а
новият манастир започва да се строи през 1835. Главната църква „Света
Богородица” е изградена през 1836 г. от майстор Константин от град Пещера. По
същото време били построени и жилищните сгради. Някои от монасите са участвали
в подготовката на Априлското въстание, а при потушаването му част от сградите
са били разрушени. Всичко е възстановено веднага след Освобождението.
Днес манастирът е действащ, обявен е за архитектурно-исторически
паметник на културата и предлага наставяне.
Независимо дали искате да разгледате уникалната архитектура и
заобикалящата природа, или пък са ви интересни експонатите от Априлското
въстание, или просто искате да се помолите, и трите манастира, за които ви
разказахме, са чудесен избор.
