Габрово - За града

Повече за града

Габрово

Държава: България

Габрово е град, разположен в централна България, по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, с население 52 169 / към 31.12.2018 по данни на НСИ/. В непосредствена близост до него, в местността Узана, се намира географският център на България. Габрово е един от най-дългите градове в България със своите 25 км. Габрово е сред водещите икономически и индустриални центрове в България. Това е мястото, където модерната фабрика в България е била създадена преди повече от 150 години. През втората половина на ХІХ век занаята и търговията се развиват толкова бързо, че хората наричат Габрово "Българският Манчестър". С изключение на индустрията, той е известен и със своето чувство за хумор, Дома на хумора и сатирата и годишния карнавал на хумора. Габрово е град, богат на недвижимо културно наследство. Нематериалното културно наследство е задълбочено изучавано, запазено и експонирано, особено по отношение на занаятите и народното изкуство. През 2017 г. Габрово е избран за творчески град на занаятите и народните изкуства и влиза в Мрежата от Творчески градове към Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Многобройни са възможностите за забавление и отдих. Габрово е вълшебно съчетание на великолепна природа и увлекателна история – дестинация, която посреща с усмивка и оставя усмивка по лицата на тръгване.

История

Историците предполагат, че Габрово възниква през Средновековието като стратегическо селище в подножието на планински проходи. По време на османското владичество градът остава важен занаятчийски и търговски център. През 1835 г. тук е открито първото светско училище в Началото й е от превръщането на Търновград в столица на Втората българска държава през 12 век и последвалото от това значение на пътя през Шипченския проход. Създава се село от свободни и умели във военното дело хора, които поемат охраната на пътя. Те имали привилегията да плащат по-малко данъци, да запазват собствеността върху земите си и произведеното от тях. Местното население устроило живота си като неразделна част от българската държава, изградило църква, манастирска обител и свързало съществуването си с преминаване мощите на света Петка, култа към която се запазва и до днес. Завоюването на държавата от османските турци не променило коренно поминъка им и почти не се отразило върху принадлежността им към православието, бита и нравите им. Те продължили да охраняват прохода, заради което принадлежали към военизираните отряди на дервентджиите, както се наричали вече пазителите на пътя. Задачата им била да охраняват преминаващите кервани и държавни служители, за което носели колективна отговорност. За кратко време били причислени към земите на висш военен, но по-късно станали част от хората на великия везир. Представител на „царската“ власт бил агата на хаса, а българина – водач на военната дружина и местния свещеник на „гражданската“ власт. За привилегиите да носят оръжие, да плащат половината от данъците, да не хранят големи военни части те получавали султанско решение, което се потвърждавало от всеки нов султан. Броят им нараствал с годините – от 96 семейства през 1478 г. на 500 през 1545 г. и достигнал около 3000 жители в края на 17 век. Историческите извори ги описват с различни физически данни, но сред тях преобладавали младите със среден ръст, кестеняви коси, бради и мустаци и бръснати глави. Имали самочувствието на независими хора, което описал един от най-известните турски пътешественици Евлия Челеби през 1662 година, когато трябвало да се защитава от нападналата го военна дружина, въоръжена с пушки и секири, носеща барабан и знаме с християнски кръст. Оформили се четирите основни стълба на българската национална държава – българската община, движението за независима църква, новобългарското училище и движението за признаване на българите като отделен народ в Османската империя. Думата на габровските кметове (чорбаджии) тежала пред търновския войвода и дори в Цариград пред Великата порта. Габровец бил организатор на изграждането на първия български православен храм в Цариград и издаването на султански ферман за отделянето на българския народ от общността, наречена „румели милет“ (ромейски народ), представлявана от гръцката Вселенска патриаршия. Със събраните средства от габровци по идея на Васил Априлов в селището се отворило първото новобългарско светско училище, което се превърнало в модел за образование по българските земи. В годините на освободителната за българите руско-турска война Габрово било едно от десетината български градове с най-голям принос за победния край. Местните хора, попълнили опълченските дружини, организирали охранителни чети, дали работници за прокарване на пътища и строеж на военни съоръжения, разузнавали и водели военните колони по пътя на руските войски на юг от Стара планина, приели в домовете си хилядите бежанци, организирали болници, приюти за деца и старци, а в края на битките и лагер за пленените турски войници. В новосъздадената държава габровската интелигенция станала основа на държавната администрация, за която дала народни представители, първия министър-председател, министър на образованието и на войната. Силата на Габрово била в създаването на българската индустрия с фабриките на Иван Калпазанов и неговите наследници, Иван х. Беров, въвел електричеството в производствената си дейност и още много други нововъведения, заради което бил наречен „японеца на Балканите“. Тук развил своя предприемачески талант Пенчо Семов, определен от съвременниците си като „българския Рокфелер“. Заради цялата си индустриална мощ и концентрация на промишлеността, англичани нарекли града „българския Манчестър“.

География

Град Габрово е разположен в северните разклонения на Средна Стара планина, по поречието на река Янтра. Надморската му височина е 392 м. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средната годишна температура е 10°С. Зимата е студена, лятото – сравнително топло. Снежната покривка се задържа около 110 дни, валежите са над средните за страната с максимум през юни. Покритите с гори планински части са богати на едър и дребен дивеч. Близо до града се намира местността „Узана“, в която е локализиран географският център на България. Близостта на Габрово до прохода Шипка го определя като важен транспортен възел. Градът се намира на 220 км. от София, на 150 км. от Пловдив, на 274 км. от Варна, на 234 км. от Бургас и на 153 км. от Русе. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север – юг, която представлява част от Трансевропейски транспортен коридор № 9 (Хелзинки – Санкт Петербург – Киев – Букурещ – Русе – Велико Търново – Габрово – Стара Загора – Димитровград с отклонения към Гърция и Турция). Габрово е център и единствен град в едноименна община и заема 18% от нейната територия. Градът е и областен център на област Габрово. Община Габрово е съставена от 10 кметства и 18 кметски наместничества. Разположен на територия от 1871,7 ха, Габрово е и стратегически транспортен кръстопът по направление на главен път Е85.

Инфраструктура

Стратегическото местоположение на Габрово обуславя значението му като важен транспортен възел. През Габровска област преминават две от основните пътни артерии - София – Варна и Русе – Стара Загора. През Габрово минава и един от най-важните пътни възли, пресичащи България в направление север – юг, който представлява част от Трансевропейски транспортен коридор № 9. Въпреки че магистрален път няма, областта може да се похвали с най-високата гъстота на пътната мрежа в цялата страна. Общото ниво на икономиката, социалната среда и инфраструктурата е добро. Работещите предприятия са с добре разработен външен пазар и производство. Към края на 2011 г. област Габрово бележи най-добра степен на усвояване на европейски средства по оперативните програми на ЕС.

Развитие

Габрово е Световна столица на хумора и сатирата – Член на Фондация на европейските карнавални градове. Ежегодно през месец май в града се провежда Международният фестивал на хумора и сатирата, който е единствен по рода си на целия Балкански полуостров. Градът е и утвърден индустриален център с водеща роля на преработващата промишленост. Водещите сектори в икономиката на общината са експортно ориентирани. Богатото природно и културно наследство, благоприятният микроклимат и разнообразният ландшафт създават условия за развитие на различни форми на туризъм. Природните дадености благоприятстват развитието на биологично земеделие и многофункционално горско стопанство. Голям дял от територията на общината е част от Националната екологична мрежа. Областта изобилства от обекти от национално значение. Уникалният етнографски музей на открито - "Етъра" - е разположен на 8 км от центъра на Габрово и представлява невероятна възстановка на Габровския край през Възраждането. Това е периодът, по време на който в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия и Анадола. Близо до Габрово се намират местността "Люляците", крепостта "Градище" и Националният парк-музей „Шипка". Ключовото географско разположение спрямо паневропейските транспортни коридори, ненадминатите по рода си природни дадености на региона и неповторимия габровски хумор, съчетан с уникалната пестеливост на местното население, очертават забележителния облик на Габрово. Град, който е оцелял, защото се е смял! :)