Тепетата на Пловдив имат дълга история. Тези приказни хълмове са дали и названието му „Градът под тепетата“, а археологическите разкопки под тях са доказателство за древната му история. Според старигръцките легенди възвишенията са били огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон.  Враждата между тях била заради красивата Родопа.  

За повечето местни пловдивчани тепетата, които се извисяват над града, са известни с турските си названия – Сахат, Джендем, Таксим, Джамбаз, Чигдим тепе и Небет тепе. Останалите са Бунарджика и Марково тепе. 

Имената им са давани от предците на града - траките и римляните, но жителите помнят турските им названия  

В центъра на града се извисява Сахат тепе или в превод от турски Хълм на часовника, защото в източната му част се намира обществения воден слънчев часовник. Има два върха, между които се намира площадка, където се събират млади хора. И днес на всеки кръгъл час от Сахат тепе се чува звънът на часовника. Тук се издига радио-телевизионната кула на града.  

От двете страни на Античния театър са разположени Джамбаз и Таксим тепе. Името има стара история, свързана с римляните, които построили акведукт от близкото село Марково до пловдивски хълм, а от там вдите се разпределяли във всички посоки на града.  

Друго известно тепе сред местните пловдивчани е Небет. По неговите склонове могат да се открият остански от тракийския период на града.  

На върха на най-известното пловдивско възвишение - Бунарджика се извисява голяма паметник, посветен на Съветската армия, често наричан Альоша. Той олицетворява руския войник и е много предпочитано място за разходка в Пловдив. Погрешно обаче посетителите на града бъркат това нарицателно местно име с конкретна личност.  

До паметника се стига по стръмни стълби в залесения Парк „Бунарджик“. Близо до него могат да се намерят останки от едно друго възвишение, известно като Марково тепе. 

Най-високият връх в града е Джендем тепе. Преведено на турски означава „в ада“. Турците го наричали и Джин тепе, тъй като вярвали, че там бродят духове. Според легендите на това място е имало езическо светилище на Аполон. С идването на християнската вяра по българските земи на хълма е била построена  древна базилика.