Дом за овце и сънища - гостува в кино Влайкова

07.02.2020 от 19:30

Цена: 12 лв

Продължителност: 50 минути

„Дом за овце и сънища“ 

театрален спектакъл

с награда "Икар 2019" за музика на Павел Терзийски и номинация за награда "Икар 2019" за водеща женска роля на Здрава Каменова

Автор и изпълнител: Здрава Каменова

Режисьор: Гергана Димитрова

Музика на живо: Павел Терзийски

Видео на живо: Никола Налбантов

Асистент режисьор: Олга Кочанова

Продуценти: европейската мрежа „Undernational Affairs”, ЦКД „Червената къща“, „Максим Горки“ театър (Берлин), Ноймаркт театър (Цюрих)

Да видим, как миналото никога не свършва - няколко преплитащи се във времето истории, разказани от Здрава Каменова, изсвирени на живо от  Павел Терзийски и превърнати в образи от Никола Налбантов.

Една овца, две овци, три овци... Пред малката къща на една сляпа гадателка се вие върволица от хора. Стоят и чакат да съмне, а тя сънува. Един бял овен я води през пътеките на времената. Тя минава през опожарено село в Тракия през 1913 г., пътя й пресича бягащо на Запад момче от 1990 г., среща една изгубена крава от 2018 г., чува гласовете на неродените от 2030 г. Хора от всички краища на света, от минало и бъдеще я дърпат за ръцете и искат да разкажат историята си. Всички те търсят нещо или бягат от нещо, къщите сменят стопаните си и всички къщи са изоставени, а всички хора - бездомни. Но това е само сън, нали?

Спектакълът е част от проекта „КЪЩИ, ОБИТАВАНИ ОТ ДУХОВЕ“ или „Haunted houses” - мултинационална копродукция за неосъществимата идея за чиста нация.

В началото на 20 век и след Първата световна война историята е белязана от процеси на насилствено прогонване на големи маси от население и етническо прочистване на региони. Целта е ясно да се заяви, че новосформираните национални държави са чисти и хомогенни, докато само век назад същите територии са били мултиетнически. Това е и причината за възникналите конфликти и войни между страните от Балканите в периода 1912–1923 г., довели до сключване на договори, регулиращи „обмена на населението“ между воюващите държави като средство за умиротворяване.  

До каква степен оказва влияние над нас тази илюзия за въображаема хомогенна общност?

Театрални компании от София, Атина и Истанбул използват документални   източници, за да проследят историческите вълни на преселения в периода между 1912–1923 г., връщайки изоставените къщи и техните жители отново към живот. Близо година екипите проучват и разменят идеи. В резултат те развиват три театрални вечери, които ще бъдат представени на фестивала „Война и Мир“ в Берлин. Представленията са създадени в три различни града, но са свързани помежду си. Заедно те разкриват, колко плашещо сродни са днешните политически призиви за чистота и единство на нацията спрямо тези от близкото минало.