ФК „Етър” е отборът на Велико Търново. Основан е на 24 април 1924 г. след обединяването на съществуващите вече във Велико Търново клубове „Слава”, „Феникс”, „Виктория” и „България”. След много горещи спорове обединеният отбор получава славянското име на река Янтра – „Етър”, което значи бързотечаща вода. За първи председател е избран търговецът Балтов. 

В периода 1946-1956 г. отбор с това име не съществува, тъй като практиката в този период е да се създават тимове на ведомствен принцип. Така във В. Търново се появяват „Ударник”, “Септември”, “Спартак”, ДНА и „Червено знаме”. „Етър” възкръсва през 1957 г., когато се премахва ведомственият принцип за изграждането на отбори, изградено е ДФС и започва участието си от „Б” група.

След като в продължение на 34 г. от своето създаване отборът играе на Марно поле, Колодрума и на игрище „Спартак“, на 24 май 1958 г. тимът вече играе на новоизградения стадион „Ивайло“.

През 1969 г. за първи път в историята си тимът влиза в „А” група и приема виолетовия цвят на екипите си. Датата 10 август 1969 г. ще остане завинаги в историята на „болярите”, които играят първия си мач в елита – 1:1 срещу „Академик” (Сф) на „Ивайло“ пред 25 000 зрители. Тимът остава при майсторите до пролетта на 1975 г.

През 1973/74  г. „виолетовите” записват най-високия си връх дотогава – 4-о място, и се класират за евротурнирите. За Купата на УЕФА отборът среща италианския гранд „Интер”, като завършва 0:0 във В. Търново и губи с 3:0 в Милано. През 1979 г. „болярите” пак са в „А” група, изпадат, но от 1981 г. влизат отново и са в елита без прекъсване до 1998 г.

Това са годините на най-големите успехи на великотърновския клуб. През 1987 г. той печели групата си в турнира на УЕФА – Интертото. Две години по-късно „болярите” печелят трето място и се окичват с бронзовите медали. На следващата година повтарят постижението, а 1991 г. е „златната” в историята на тима. „Етър” със старши треньор Георги Василев става безапелационно шампион на България, като остава далеч зад себе си ЦСКА и „Славия”.

Сезон 1990/91 г. ще остане паметен в историята и със спечелването на първата и оказала се впоследствие и последна Купа на БФС. През есента в 1/16-финал за КЕШ „Етър” среща немския шампион „Кайзерслаутерн” и отпада след 1:1 у дома и 2:0 в Германия.

През следващите 2 години отборът заема четвърта позиция. През 1994 г. по време на паметното Световно първенство в САЩ, на което България става четвърта в света, най-много футболисти в националния тим са от „Етър” – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев.