Старият град на Банско е от особено значение за историята и културната самоличност на страната ни. Изпъстрен с прекрасни вековни къщи-крепости, напомнящи за величието на една отдавна отминала епоха, той е запазил автентичния си вид и свидетелства за благосъстоянието и социалния подем на региона. През Възраждането Старият град на Банско е един от най-развитите и социално активни центрове, като тук са били съсредоточени всички търговски магазини и мероприятия – дъскорезници, бакалии, кожарски работилници, воденици, текстилни ателиета и малки занаятчийски цехове. Оттук са се изпращали стоки към Егейско море, към западната част на Балканския полуостров, а част от продукцията достигала дори до Англия. Жителите на Банско изнасяли предимно дървен материал, дрехи, железарски и дърводелски изделия, като голяма част от тях откриват собствени кантори в чужбина и бизнесът им се разраства главоломно.  

Романтичния си облик Старият град на Банско получава от уникалните старинни къщи, издържани в типичната банска архитектура. Те се различават от типичните български планински къщи по сложното си вътрешно разпределение, по наличието на широки гостни помещения, на тайни коридори и скривалища и най-вече - по масивния си каменен градеж. На първия етаж се намирали месилникът, избата и оборът за домашните животни, а на втория – всекидневната и спалните помещения. Жилищната част винаги „гледала“ на изток, а между самите стаи имало врати и преддверия, които задържали топлина през студените месеци. Всяка къща разполагала с тайно скривалище и подземен тунел, който водел до църквата или до съседите. Тези подземни коридори се наричали „комшулуци“ и позволявали на хората да се укриват от враговете си в дома и двора на съседите. Голяма част от къщите са с богата и уникална украса – прекрасни дърворезби и впечатляващи стенни рисунки, които ги превръщат в произведения на художественото изкуство и показват силно развития усет на хората към красотата и архитектурната хармония.  

В пределите на Стария град се намира и „перлата“ на Банско, а именно – църквата „Света Троица“. В периода преди Освобождението (1833-1835 г.) тя е най-голямото християнско светилище на Балканите и това остава така до построяването на храм-паметника „Александър Невски“, който се намира в столицата.